^

Исторически музей - Ботевград

Акад. проф. д-р Асен Златаров

„Младежта е съкровището на човечеството, най-свидният негов цвят и най-съкровената му надежда“
Асен Златаров
137 години от рождението на Акад. проф. д-р Асен Златаров
Човек с много дълбоки научни и обществени интереси, Акад. проф. д-р Асен Златаров олицетворява най-ярките проявления на българската академична история. Всестранното развитие на професора може да бъде доловено както в неговите разностранни обществени интереси, така и в тясноспециализираната му сфера – биохимия и химия на хранителните продукти.
Иван-Асен Христов Златаров, е роден в Хасково на 4-ти февруари 1885, само няколко месеца преди Хасково да се съедини с княжество България като част от Източна Румелия. В синхрон с годините на национален подем е и патриотичното име на бъдещия професор. Той е кръстен така в чест на победата на славния български цар Иван Асен II в битката край хасковското село Клокотница. Академичният му път е дълъг и разнообразен, започвайки в Софийския университет, продължава в Женева, където той завършва химия през 1907 година и бива прекъснат чак от смъртта му. В швейцарския град един от преподавателите му е известният химик Карл Гребе. Преди да започне да омайва студентите си със знания, Златаров за кратко преподава и в Пловдивската мъжка гимназия през 1908 година. През същата година получава и титлата „Доктор по физика и химия“ от университета в Гренобъл.
През 1921 година излиза един от най-забележителните научни трудове на Златаров – „Основи на науката за храненето“. От 1922 година Златаров е доцент по биохимия във физико-математическия факултет на СУ, а от 1935 – редовен професор. Да се говори само за кариерата на Златаров зад катедрата и пред студентите би означавало да се пренебрегнат всички останали негови интереси, а те са твърде забележителни. В Златаров съжителстват трудно съвместими поне на пръв поглед с основната негова дейност призвания – писател, публицист, поет, борец за човешки права и литературен критик. На 20 години издава първата си стихосбирка „Според настроението. Волни стихове“, а през 1924 година Златаров става част от литературния кръг „Стрелец“, който включва още проф. Константин Гълъбов, Фани Попова-Мутафова, Атанас Далчев и други. Като участник в него химикът дори има издаден роман.
Друг малко известен факт е, че през 1934 година Златаров предлага смяна на името от Орхание на Ботевград, тъй като някои от оцелелите четници стигат почти до града след битката на Околчица.
На 22 декември в една виенска болница след две последователни операции престава да тупти сърцето на Асен Златаров.
През 1945г. в знак на почит към големия приятел на Ботевград, разширяващата се гимназия в града приема неговото име. Иван Христов изработва бюст-паметник, а през 2000г. става почетен гражданин посмъртно.
„Културността ще спаси българщината”

Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар