^

Исторически музей - Ботевград

Честване 110 години от рождението на Трифон Христовски


  На 24 януари 2015г. в с. Радотина кметският наместник г-н Цветослав Борисов, ръководството на читалище „Трифон Христовски” и пенсионерският клуб в селото организираха честване посветено на техния бележит съгражданин Трифон Христовски, който е роден на същия ден през 1905г. Честването се състоя в читалището и  бе открито от г-н Цветослав Борисов. За живота и делото на Трифон Христовски разказа г-жа Раковска-секретар на читалището. В словото си тя припомни неговия нелек живот-заради детския паралич, от който страда на далечни разстояния близките му му го пренасят на ръце, така той е носен и на училище около 2 години. Но престоя в училището запалва желание за просвета у това останало, фактически без образование, почти неграмотно момче. И оттук започва неговото самообразование, като с течение на годините той придобива доста познания по история, граматика, дори медицина. По съвета на един учител, той е изучил международния език есперанто. Това му позволило да поддържа кореспонденция с други хора и печатни издания в редица страни. Така този човек със сакато, немощно тяло, лишен от най-обикновени радости в живота, съумява да намери смисъл на своето съществуване. В последствие същият издава много книги, пише статии в различни вестници и списания, като изключително завладяваща е книгата описваща неговата съдба със заглавие „Моят живот”. Трифон Христовски умира на 40 години, за които той дава своята оценка:

„ Мисля, че моя живот беше плодовит, ...и е пример, че от нищо може да стане нещо, даже и при най-лоши условия стига да има желание и воля у човека да направи нещо от себе си.”

След вълнуващите слова на г-жа Раковска се получи интересен разговор, в който се включиха историкът Цветан Танев, краеведът на село Радотина Илия Басернишки, а 84 годишният Стефан Иванов разказа вълнуващи детски спомени от срещите си с Трифон Христовски.

  От името на Исторически музей Ботевград, поздравителен адрес поднесе директорът на музея г-жа Тодорка Коцева, в който бе подчертано, че за изключителните си заслуги Трифон Христовски с Указ на Държавния съвет на НРБ №144 посмъртно е удостоен с орден "За народна свобода”-ІІ степен. Същата изрази задоволство, че радотинци пазят и до днес жив спомена си за Трифон Христовски и в негова памет и заради бъдещите поколения организират чествания и поддържат музейна сбирка.

  Последва разглеждане на музейната сбирка, посветена на живота и делото на Трифон Христовски, подредена в една от залите на читалището, носещо неговото име. В заключение поместваме стихотворението на Митрофан Велев, посветено на именития ни съгражданин:


На Трифон Христовски

Животът постепенно гасне в мен.

Пречистен идеал държи ме вещо.

Полезно нека свърша нещо

за моя род, макар и уморен.


Мъчително и страшно изтощен

се боря, а смъртта връхлита.

 Разтърсва ме и кашлица сърдита,

но с радост срещам всеки бъдещ ден.


И свързвам светлината със любов

 дори при най-тежките несгоди.

И никога не чаках да ме води

на болката при тайнствения зов,


че тука беше бойното поле.

Жестоко време! Аз едва разбирах,

че тук изписвам свойта светла диря,

която все някой ще намери.


Другарите ще помня цял живот.

 Затуй оставям моята история,

която може някой да повтори

под сянката на друг бездушен свод.