^

Исторически музей - Ботевград

Петковден

В народния календар - 14 октомври ПЕТКОВДЕН се свързва с края на лятото и есента и началото на зимата.

На този ден стопаните започват да се разплащат с наетите за лятото работници – ратай, овчари и надничари. Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни. С Петковден започват семейно-родовите чествания, около празничната трапеза се събира целия род. Тези чествания са посветени на митичния семеен покровител и на родовия светец, който пази и покровителства домакинството, имота и стоката. С Петковден започва обикновено есенната сеитба.

В християнската митология Света Петка се почита като закрилница на децата, покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене. В периода от Петковден до Димитровден народната традиция забранява на жените да кроят и шият дрехи за своите близки.

В деня на св. Петка на много места в България се прави т.нар. семейна служба (светец или оброк) в чест на стопанина-закрилник на къщата. Месят се обредни хлябове като най-големият се нарича на св. Петка. Свещеник ръси светена вода в къщата, прекажда се хляба, а цялото семейство трикратно се покланя пред този хляб. Правят се общоселски събори, курбани и хората сядат на обща трапеза. Тържествата с песни и хора се наричат по места и сгледи, защото на тях се избират бъдещите съпруги и съпрузи.

Гадаене за зимата се прави на Петковден: Ако на Петковден е студено, зимата ще е мека. Ако листата на дърветата окапят до Петковден, зимата ще е люта.