^

Исторически музей - Ботевград

Представяме новата книга на Вергиния Илиева

В рамките на инициативата "Салон на изкуствата 2015г.", Исторически музей Ботевград представи

новата поетична книга на нашата съгражданка 

Вергиния Илиева

"Пулсиращи дихания".

       Срещата с талантливото й творчество бе на 12 февруари от 17,00 часа в зала "Орханиец". Г-жа Тодорка Коцева-директор на Исторически музей Ботевград откри поредната инициатива на екипа на музея и  даде думата на Таня Банкова, която прочете представянето  на поетичната книга:

„ПУЛСИРАЩИ ДИХАНИЯ”  ВЕРГИНИЯ  ИЛИЕВА

  Разлиствам втората поетична книга на Вергиния Илиева. В града с име на поет, откривам за себе си още едно ярко, талантливо присъствие, със собствен стил, самобитен изказ и ...преди всичко много жизнелюбив оптимизъм. Сред строфите са изваяни образа, копнежите, надеждите на българката. Макар, че обикновената представа за жената е - крехка, наранима, несигурна... Стиховете на Вергиния Илиева извайват различно лице, не защото някъде далеч в миналото –някога лирическата героиня не е била слаба, наранима, уязвима..., но това е безвъзвратно отминало. Тя не хленчи, не се оплаква, преоткрила е силната си дълбока женска същност. Много би искала да има до себе си топло, мъжко рамо, но може и сама да продължи пътя си. Достигнала е до исконната житейска мъдрост, за която казват, винаги е плод на страдание... А то се е превърнало в нова надежда, крепка вяра. Началото на стихосбирката започва с апотеоз на живота-обичан, търсен, ценен и завършва с рефрена „Напред и нагоре”. Отдавна е забравена така добре познатата чисто по женски-крехка слабост, неприспособимост, когато сме правили първите си стъпки-несигурни, без самочувствие и реална себеоценка, блъскани в студените гранични прагове на един мъжки свят. И се е случвало някъде в безвъзвратно отминалото, просто да кажем по женски „Не мога!”и ужасено да спрем. В този миг без надежда губим връзката с живота, но после...Преоткриваме колко силни и можещи сме. Улавяме пулсиращите дихания на безграничната си женска същност и откриваме, че все още обичаме отвъд кошмарите си, смело излизаме от ужасните стенания на плашещото ни вчера, което днес, вече е изпълнено с градивни желания. А утре-Вергиния Илиева пише:”моето утре, къде е/ не зная, не зная”. Отговорът в голяма степен е риторичен. Тя няма да се върне във времето от вчера. Днес е по-силна твори, мечтае. Днес връщането е единствено към себе си, в преоткриване на всичкото можене, наследено от живелите жени преди нея и вече би могла да променя бездушни светове в омайни сияния. Стигаме и до „Автопортрет”. Стихотворението е символичен център на „Пулсиращите дихания”. Сякаш пеперудата вече излиза от сивия какавидест пашкул. Разперва криле и те са пъстри, колоритни, различни. По-добри, защото са приносители на вълшебните, животоуправляващи и поддържащи  глаголи:”Искам”,”Аз съм”, „Знам”. Това не е вече несигурната в себе си жена, тя е приела собствената си значимост, с всичко хубаво и лошо, което я индивидуализира, прави я уникална в  света на човеците и безчовечието. Та дори и само в сън, тя би могла да бъде и ангел. Картината в едноименното стихотворение е почти приказна:

„...Набрах си свежи мисли от цветята,

откраднах си усмивка от дъгата,

нежен ореол ми подари луната,

а белите птици скроиха крилата...”

  Красиво е, та дори и да се случва само на сън. Стиховете  са плод на богато въображение, образни са и пълни с оптимизъм. А какво ли друго ни остава отвъд страха, несигурната действителност, ударите от приятели... Да се примирим ли или преоткрием неизброими светове, които да даряваме - частици от душата ни-пулсиращи дихания от обич и споделен така нежно и откровено стих.

   Емилия Ценева –редактор на книгата лаконично дава заглавие на уводната статия”Пътят”. А той е общ за всички нас, колкото и уверени, знаещи, можещи да изглеждаме, всяка от нас зад усмивката или красивия стих, знае през какво е преминала. Пътят ни е променил, научил ни е на простички истини за себе си, които да предадем все така простичко, съкровено и уверено на децата си. И пътят в живота не е ли в крайна сметка път към себе си, една постоянна битка в преоткриване на глаголите:”Искам”,”Аз съм” „Знам”.

  Интересни са и графичните илюстрации, дело на Вергиния Илиева, които чудесно допълват текста на „Пулсиращи дихания”, представящи по този артистичен, необикновен начин  успешната  симбиоза между стих и рисунък. Един невероятно щедър, мъдър дар на нашата съгражданка Вергиния Илиева, за който мога само да поблагодаря. Дано повече от нас се докоснат до чудесните й стихове в преоткриване на собствената си женска идентичност, но не като болезненото  изживяване на помъдряването ни, а като смело, предизвикателно приключение сред реалностите и вълненията на един необикновен, артистичен, талантлив свят на уникална поетеса.

  Успех на втората книга на Вергиния Илиева „Пулсиращи дихания”!

                                                                                               Десислава Иванова-екскурзовод в Исторически музей Ботевград

      Нашата съгражданка и талантлива поетеса Вергиния Илиева е родена през 1974г в Ботевград. Има завършено висше образование в СА"Димитър Ценов" Свищов. Многостранен талант - като малка свири на пиано и участва в детски хор с ръководител Бонка Големанова. Пише стихове от две години. Първата й стихосбирка носи заглавието „Моят свят” и е издадена през 2014г.