^

Исторически музей - Ботевград

Светъл ден - Гергьовден

КЪСНОСРЕДНОВЕКОВНА ЦЪРКВА „СВ. ВМЧК ГЕОРГИ”, СЕЛО ТРУДОВЕЦ, ОБЩИНА БОТЕВГРАД
N 42° 56' 09" ; E 23° 49' 23" mH 354
Църквата “Св ВмЧк Георги” е българска средновековна православна манастирска църква от XIVв. Разположена е на 2км. северозападно от село Трудовец, община Ботевград. За първи път е публикувана в началото на XXв. от проф. Петър Мутафчиев, който прави и подробно описание на запазените стенописи.
Няма сведения кога първоначално възниква манастира. Намерен фрагмент от мраморна колона дава известно основание на учените в научните среди да смятат, че е построен на мястото на старохристиянски храм от V-VІв. Предание разказва за манастир, строен в мочурлива местност на малък остров, заобиколен от всички страни с вода.
Църквата е строена през втората половина на XIVв. Единични фрагменти от богатата пластична украса са документирани при археологическите проучвания, проведени през 2016г. Сравнително по-късно, през XVIв. тя е реконструирана, а части от строителната керамика са вложени при преизграждането ѝ. Вероятно тогава е и изографисана.
В констуктивно отношение тя е еднокорабна, едноапсидна, базиликална сграда с полуцилиндрично сводесто покритие, без притвор и вход от запад. Градежът е от ломени камъни с бял хоросан, свода и полукупола на абсидата са изградени от дялани продълговати травертинови блокове, а покривът – от дебели каменни плочи. Има четири прозореца, два на южната и два на източната фасади. Над входа е изградена ниша, облицована от бигорови блокчета, редуващи се неравномерно със строителна керамика. По фасадите и около прозорците и входа е запазен конструктивен фриз. На северната и южната стена той е на 1,80 м., а това е височината, от която се развива полуцилиндричния свод във вътрешността на храма, и почива върху тухлен зъбчат корниз. Нишите са типични за християнските храмове, с изключение на нишата в протезиса на северната стена, която е оформена във вторият строителен период и е с остър връх, типичен за източните строителни практики, изграден също с по-дребен бигор. Цялата стенописана украса, особено по свода и северната част, е избледняла.
Когато в началото на ХХв. проф. Петър Мутафчиев, я описва, той констатира, че стенописите по изпълнение напомнят на най-хубавите иконописни паметници от епохата на ХVІ – ХVІІ в. Споменават се образите на Богородица с Исус и на двама ангели от страните и, Успение Богородично, Влизането на Исус в Йерусалим, Рождество Христово, Сцени от Новия завет, Няколко пояса със светци, Архангел Михаил, Св. св. Константин и Елена, Св. Георги, Йоан Кръстител и много други.
Сравнително най-добре са запазени фреските в абсидата и около нея. В полукупола – Богородица с Исус и два ангела от двете страни, а по-долу в цял ръст – изображенията на черковните отци, както и сцената над входа от запад – Успение на Света Богородица.
При археологическите проучвания през 2016г. са открити накити от разкрития средновековен некропол, костните останки от документираните шест гроба и фрагменти от стенописната украса.
Най-впечатляващи са два гроба с погребения на жени. При едната е открит пръстен с врязана украса, а при другата дълга дреха, с кант от втъкана сребърна украса, а на главата и покривало, избродирано със сърма. Накитите открити в тях са типични за търновската ювелирна школа от епохата на Второто Българско царство. Църквата е обявена за археологическа културна ценност с национално значение през 2019г.

Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар