Исторически музей - Ботевград

Роден на 8 март 1882 година в град Орхание.Стоян Маринов Романски е роден на 24 февруари 1882 г. в Орхание (от 1934 г. - Ботевград). Има по-голям брат Петър и вероятно една сестра. По време на войните 1912-1918 г. е зачислен към запаса на I Софийска дивизия. На фронта се бие племенникът му Стоян, син на брат му Петър. Жени се преди септември 1911 г., но името на съпругата му остава неизвестно. На 21 януари 1912 г. се ражда синът му - бъдещият диригент Любомир Романски. На 16 декември 1914 г. се ражда и дъщеря му Цветана Романска, по-късно професор по фолклористика и етнография. На по-късен етап от живота си Стоян Романски често боледува от слабост в краката.Завършва основното си образование в родния си град. Тъй като се изявява като способен ученик го изпращат да учи в най-престижната гимназия по негово време - Априловската гимназия в Габрово. [1] Следва и завършва славянска филология в Софийския университет през 1905 г. Специализира в Лайпцигския университет при немските езиковеди Аугуст Лескин и Густав Вайганд в периода 1905-1907 г. В Лайпциг (по-известен като Липиска) защитава докторска дисертация (на немски език) на тема „Поучението на влашкия войвода Нягое Бесараб до сина му Теодосий“ (1908). В Германия остава поне до началото на 1909 г., като в периода 1907-1909 г. е асистент на професор Вайганд. Поддържа редовна кореспонденция с Любомир Милетич. Във връзка с дисертацията си често пътува до Румъния.През 1909 г. става доцент по славянско езикознание и етнография в Софийския университет, от 1915 г. е извънреден професор, от 1922 г. е редовен професор и ръководител на Катедрата по български език и славянска етнография (от 1922), в периода 1934-1937 г. е главен уредник на Славянския институт при Софийския университет. Вероятно преподава и в Свободния университет, но през ноември 1934 г. получава отказ от Академичния съвет и лично от Директора на университета Стефан Савов Бобчев да започне лекционния си курс по политическа география на Европа, макар този въпрос да е смятан за отдавна решен. Мотивите на С. С. Бобчев остават неясни.Автор е на Правописен речник на българския книжовен език с посочване изговора и ударението на думите, издаден в София през 1933 г. В съавторство с Иван Пенаков издава книгата „Румънски свидетелства за Добруджа“, излязла и на немски език. Владее перфектно румънски език, поради което задълбочено и документирано изследва поселенията на този етнос, българските колонии и топонимия оттатък Дунав, както и съдбата на Добруджа, доказвайки несъмнено българския ѝ характер. През 1932 г. издава „Долновардарският говор“