Никола Ракитин
Личността и делото на Никола Ракитин се откроява сред имената на големите български поети, с чистото обаяние на неговото творчество и достойно място в литературната ни история. Роден е на 6 юни 1885 г. в близкото до Орхание с.Лъжене /дн.Трудовец/.Ранните детски години и първоначално образование са свързани с родното село, от където са и първите му впечатления за красивата природа на Балкана. Когато започва да печата поета си избира псевдоним от родното място свързан с рекичката Черниш, чийто брегове са обрасли с китна ракита.
Младият Никола учи в Орханийската прогимназия и Първа софийска мъжка гимназия, след което записва и завършва през 1908 г. славянска филология в Софийския Университет.
Негов близък приятел по това време и роднина е Стамен Панчев,женен за сестра му Райна¬. Благодарение на Ракитин по-късно посмъртно е издадена и единствената стихосбирка на
нашия именит поет и съгражданин.
Роден в Балкана, по стечение на обстоятелствата по-голяма част от живота на Ракитин преминава в гр.Плевен. През 1908 г. е назначен за учител в Плевенската мъжка гимназия, а от 1920 г. до 1932 преподава в Лозаро-винарското училище.През 1932 г. след смъртта на Стоян Заимов директор на Историческите музей в Плевен става уважаваният от всички Никола Ракитин. За съжаление това е най-трагичния период в неговия живот.Срещу него са отправени нападки и упреци от недостойни хора за извършени злоупотреби и родоотстъпничество. Безукорно честния и чувствителен Ракитин е смазан от този удар, довел го да страшното решение за самоубийство на 2.05.1934 г. Безвреме прекъснатия му живот и поетичен талант възмущават цялата българска общественост по това време.
Както човекът така и поетът Ракитин е изключително скромен. Първото си стихотворение публикува през 1905 г. , а неговата първа стихосбирка “Под цъфналите вишни” излиза през 1909 г. Той създава едно значително като обем творчество, повече от 20 малки книжки, към което литературната критика е определено благосклонна. Ракитин е признат от всичките си изследователи за поет на природата, родината, човека, живота и труда във всичките им многообразия.